„ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ” („ПУТЬ К ТЕБЕ”)
Блага Николова Димитрова (1922-2003 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Надеев
Блага Димитрова
ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоят поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове – заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си – едвам.
Бях от мъките така прозрачна –
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.
Блага Димитрова
ПУТЬ К ТЕБЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Надеев)
Долгою была к тебе дорога,
всё тебя искала, жизнь пройдя
через горе встреч – их было много, –
на которых не было тебя.
И покуда взгляд не повстречала
твой, прошёл он через гул и вой,
но всегда мне музыкой звучало
обещанье встретиться с тобой.
Берегла, твою копила ласку
для того, что будет впереди
встреча непременно, – без опаски
я её лелеяла в груди.
Долгою была к тебе дорога,
так долга, что встретились когда,
я тебя узнала у порога,
а себя уже – едва-едва.
Я была от мук такой прозрачной,
что до дна сумел бы ты прочесть.
Ликовала так, что однозначно
должен был у ног моих присесть.
Долгою была к тебе дорога,
а минута радости – мала.
Если б знать… Но снова, снова, снова
долгий путь к тебе бы избрала.